Притчи

7 Сине мой, пази думите ми, и запазвай заповедите ми при себе си.

2 Пази заповедите ми и ще живееш — и поуката ми, като зеницата на очите си.

3 Вържи ги за пръстите си, начертай ги на плочата на сърцето си,

4 кажи на мъдростта: Сестра ми си; и наречи разума сродник,

5 за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си.

6 Понеже, като погледвах през решетките на прозореца на къщата си,

7 видях между безумните, съгледах между младежите, един млад, безумен човек,

8 който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ, и отиваше по пътя към къщата ѝ.

9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината.

10 И посрещна го жена, облечена като блудница и с хитро сърце;

11 бъбрица и упорита — нозете ѝ не остават в къщи,

12 кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл;

13 като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:

14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

15 затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и намерих те.

16 Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда.

17 Покадила съм леглото си със смирна, алой и канела.

18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки,

19 защото мъжът ми не е у дома, замина на дълъг път;

20 взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.

21 С многото си предумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си.

22 Изведнъж той тръгна подире ѝ, както отива говедо на клане, или както безумен в окови за наказание,

23 докато стрела прониза дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.

24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата ѝ, да се не заблудиш в пътеките ѝ;

26 защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея.

27 Домът ѝ е път към ада, и води надолу в клетките на смъртта.