Изход

31 Пак говорѝ Господ на Моисея, казвайки:

2 Виж, Аз повиках на име Веселеила, сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;

3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;

4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.

6 И ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки, който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко, що съм ти заповядал:

7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,

8 трапезата и приборите ѝ, чистозлатния светилник с всичките му прибори и кадилния олтар,

9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори и умивалника с подложката му;

10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;

11 мирото за помазване и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.

12 Господ говорѝ още на Моисея, казвайки:

13 Говорѝ тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.

14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е свята; който я оскверни, непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.

15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за свята почивка, свята Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.

16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.

17 То е знак между Мене и израилтяните завинаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.

18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.