Изход

15 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: Ще пея Господу, защото славно възтържествува; коня и ездача му хвърли в морето.

2 Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

3 Господ е силен Воевател; името Му е Йехова.

4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; отборните му пълководци потънаха в Червеното море.

5 Дълбочините ги покриха; като камък слязоха в бездните.

6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.

9 Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; похотта ми ще се насити върху тях; ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; потънаха като олово в силните води.

11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в святост, дивен, та да Те възпяват, правещ чудеса?

12 Прострял си десницата Си, и земята ги погълна.

13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; упътил си ги със силата Си към святото Си обиталище.

14 Племената ще чуят и ще затреперят; ужас ще обладае филистимските жители.

15 Тогава ще се уплашат едомските началници; трепет ще обземе моавските силни; всичките жители на Ханаан ще се стопят.

16 Страх и трепет ще нападне на тях; чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете Ти, Господи, догде заминат людете, които си придобил.

17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма — Твоето наследство, на мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

18 Господ ще царува до вечни векове.

19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали презсред морето по сухо.

20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; коня и ездача му хвърли в морето.

22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива; затова се наименува Мера.

24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.