Изход

10 Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,

2 и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това, що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.

3 Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

4 Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;

5 те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата.

6 И ще се напълнят с тях къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни — нещо, което не са видели нито бащите ти, нито дедите ти, откак са засъществували на земята, дори до днес. И Моисей се обърна, та излезе отпред Фараона.

7 Тогава слугите на Фараона му рекоха: Докога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Йехова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?

8 Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Йехова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

9 А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Йехова.

10 Тогава Фараон им рече: Така нека е Йехова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.

11 Не така; идете сега вие, мъжете, та послужете на Йехова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

12 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко, което оцеля от града.

13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.

14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.

15 Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

16 Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Йехова вашия Бог и на вас.

17 Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Йехова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.

18 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и се помоли Господу.

19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.

20 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

21 Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

23 Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

24 Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Йехова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

25 Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

26 тъй че и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

27 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

28 Тогава Фараон рече на Моисея: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

29 А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.