Неемия

2 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното, та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по–напред посърнал пред него,

2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3 И рекох на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5 после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6 Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7 Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката, та им дадох царските писма. А царят бе пратил с мене военачалници и конници.

10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много, задето е дошел човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

11 Така дойдох в Йерусалим и седях там три дни.

12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъка, на който яздех.

13 Излязох нощем през портата на долината, та дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах йерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

14 Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, отгдето да мине добитъкът, който бе под мене.

15 Тогава възлязох нощем край потока, та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината, та се върнах.

16 А по–видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и дотогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по–видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.

18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? Искате да се подигнете против царя ли?

20 А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.