2 Летописи
6 Тогава Соломон говорѝ: Господ е казал, че ще обитава в мрак;
2 но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
3 После царят обърна лицето си, та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
4 Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давида, като рече:
5 От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж, за да бъде вожд на людете Ми Израиля;
6 но избрах Йерусалим, за да се настани името Ми там, и избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля;
7 и в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа, Израилевия Бог;
8 но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
9 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.
10 Господ, прочее, изпълни словото, което говорѝ; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израилевия Бог.
11 И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.
12 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си.
13 Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество. Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:
14 Господи, Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
15 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! това, което си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както се вижда днес.
16 Сега, Господи, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мен на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене.
17 Сега, прочее, Господи, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давида.
18 Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по–малко тоя дом, който построих!
19 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи, Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,
20 за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
21 Слушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бивай милостив.
22 Ако съгреши някой на ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде, та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
23 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си и въздай на беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.
24 Ако людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, и се обърнат, та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като се помолят пред Тебе в тоя дом,
25 тогава Ти послушай от небето и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на тях и на бащите им.
26 Когато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си понеже ги съкрушаваш,
27 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
28 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, маня, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, каква да е язва или каква да е болест ако се появи между тях,
29 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,
30 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, защото Ти, само Ти познаваш сърцата на човешкия род,
31 за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
32 А за чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, — когато дойдат, та се помолят в тоя дом,
33 тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.
34 Ако людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят, като се обърнат към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,
35 тогава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им.
36 Ако Ти съгрешат, защото няма човек, който да не греши, и Ти се разгневиш на тях, та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка,
37 и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,
38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
39 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и моленията им, защити правото им и прости на людете Си, които са Ти съгрешили.
40 Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, която се принася на това място.
41 Стани, прочее, сега, Господи Боже, влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в блага.
42 Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни милостите, които си показал към слугата Си Давида.