1 Летописи

29 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.

2 Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи, и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

3 При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

5 златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?

6 Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;

7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

8 И у които се намериха скъпоценни камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

9 Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.

10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, отвека и довека, Бог на нашия баща Израил.

11 Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко, като глава над всичко.

12 Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

13 Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.

14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? Защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе.

15 Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.

16 Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.

18 Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това завинаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;

19 и дай на сина ми Соломона съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

20 Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, поклониха се Господу и на царя.

21 И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;

22 и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Садока за свещеник.

23 Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.

24 Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.

25 И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.

26 Така Давид, Есеевият син, царува̀ над целия Израил.

27 И времето, през което царува̀ над Израиля, бе четиридесет години: седем години царува̀ в Хеврон, и тридесет и три в Йерусалим.

28 И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.

29 А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,

30 с всичките събития на царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на околните страни.