4 Царе
4 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти, мъж ми, умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.
2 И Елисей ѝ каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.
3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове, празни съдове, заемѝ не малко.
4 Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй настрана.
5 И тъй, тя си отиде от него, та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ рече: Няма друг съд. И маслото престана.
7 Тогава тя дойде, та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
8 И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше, свръщаше там, за да яде хляб.
9 Сетне жената рече на мъжа си: Ето сега, познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.
10 Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса, и стол, и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.
11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката, та лежеше в нея,
12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
13 И рече на Гиезия: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между своите люде.
14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът ѝ е стар.
15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16 И Елисей ѝ рече: Догодина, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както ѝ рече Елисей.
18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.
19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.
20 И като го взе, занесе го при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне, и тогава умря.
21 И тя се качи, та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.
23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? Не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам.
25 И тъй, стана, та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!
26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи ѝ: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея; а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.
28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29 Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана, та отиде подир нея.
31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести, казвайки: Детето не се събуди.
32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.
33 Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.
34 Тогава се качи, та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето.
35 После се оттегли, та ходеше насам–натам из къщата, тогава пак се качи, та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.
36 И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече ѝ: Вземи сина си.
37 И тя влезе, падна на нозете му, та се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.
38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел, та свари вариво за пророческите ученици.
39 Затова, един излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.
40 После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.
41 А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.
42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде, та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. И рече: Дай на людете да ядат.
43 И слугата му рече: Що! Да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.
44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.