Битие

48 След това известиха на Йосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, да отидат при него.

2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Йосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

3 И Яков каза на Йосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи от тебе; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя.

7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, който е Витлеем.

8 И като съгледа Йосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

9 А Йосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, Йосиф ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

11 И рече Израил на Йосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но ето, Бог ми показа и потомството ти.

12 И Йосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.

13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по–младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; защото Манасия беше първородният.

15 И като благослови Йосифа, рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден,

16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава,

18 и Йосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

19 Но баща му отказа, като рече: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по–младият му брат ще бъде по–голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия!, като постави Ефрема пред Манасия.

21 След това Израил рече на Йосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.