Битие

30 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.

2 А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

5 И Вала зачна и роди син на Якова.

6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан.

7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим.

9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.

10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

11 И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад.

12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир.

14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15 А тя ѝ рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

17 И Бог послуша Лия; и тя зачна и роди пети син на Якова.

18 Тогава рече Лия: Бог ми даде награда загдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.

19 И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон.

21 И после роди дъщеря, която наименува Дина.

22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата ѝ.

23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

24 И наименува го Йосиф, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

25 А като роди Рахил Йосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене — всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

35 И тъй в същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове,

36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

38 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият,

39 то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

41 И когато по–силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

42 А когато овците бяха по–слаби, не ги туряше; така че се падаха по–слабите на Лавана, а по–силните на Якова.

43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.