Захария

7 През четвъртата година от управлението на цар Дарий,+ словото на Йехова беше разкрито на Захария на четвъртия ден от деветия месец, който е месец кислев.+ 2 Ветил изпрати Сарецер и Регем–мелех с неговите хора, за да потърсят благоволението*+ на Йехова 3 и да попитат свещениците+ в дома на Йехова, Богът на небесните войнства, и пророците: „Трябва ли да плача и да постя през петия+ месец, както правех през всички тези години?“+

4 Словото на Йехова, Богът на небесните войнства, ми беше разкрито отново с думите: 5 „Кажи на целия народ* и на свещениците: ‘Когато в продължение на седемдесет години+ постехте+ и плачехте през петия месец и през седмия+ месец, дали постехте заради мене?+ 6 Когато ядяхте и пиехте, не бяхте ли вие тези, които ядяха и пиеха? 7 Нима не трябваше да бъдете послушни на думите+ на Йехова, изявени от пророците в миналото,+ още докато Йерусалим и градовете около него бяха населени и спокойни, още докато Негев*+ и Шефела*+ бяха населени?’“

8 Словото на Йехова беше разкрито отново на Захария с думите: 9 „Това казва Йехова, Богът на небесните войнства: ‘Съдете според истинската справедливост+ и проявявайте един към друг милост*+ и милосърдие.+ 10 Недейте да мамите вдовицата,+ нито сирачето*,+ нито пришелеца,+ нито онзи, който страда,+ и не замисляйте зло в сърцата си един против друг!’+ 11 Но те не искаха да слушат,+ упорито обръщаха гръб+ и запушваха ушите си, за да не чуват.+ 12 Направиха сърцата+ си твърди като камък, за да не спазват закона+ и думите на Йехова, Богът на небесните войнства, които той им изпращаше чрез духа си+ посредством пророците в миналото.+ Затова Йехова, Богът на небесните войнства, се разгневи силно.“+

13 „‘Както аз призовавах, а те не слушаха,+ така когато те призоваваха, и аз не слушах+ — казва Йехова, Богът на небесните войнства. — 14 Разпръснах ги като с буря сред всички народи,+ които те не познаваха.+ Земята зад тях остана пуста — никой не минаваше през нея, нито се връщаше в нея.+ Те превърнаха хубавата земя+ в ужасна гледка.’“