Йеремия
20 А свещеникът Пасхор, синът на Имер,+ който беше и главен надзорник в дома на Йехова,+ слушаше, докато Йеремия изричаше пророческите думи. 2 Тогава Пасхор удари пророк Йеремия+ и го постави в дървени стеги+ край Горната Вениаминова порта, която беше в дома на Йехова. 3 На следващия ден Пасхор освободи Йеремия от дървените стеги+ и Йеремия му каза:
„Йехова няма да те нарича+ вече Пасхор, а Магор–мисавив*.+ 4 Това казва Йехова: ‘Ще всея страх в тебе и във всички, които те обичат. Те ще загинат от меча на враговете си+ пред очите ти.+ Ще предам целия юдейски народ в ръцете на вавилонския цар, който ще го отведе в изгнание във Вавилон и ще го погуби с меч.+ 5 И всички натрупани богатства в този град, неговите стоки и скъпоценности, както и съкровищата на юдейските царе, ще предам в ръцете на враговете им.+ Те ще ограбят всичко това, ще го вземат и ще го отнесат във Вавилон.+ 6 А ти, Пасхоре, ще отидеш в плен заедно с всички от своя дом.+ Ще отидеш във Вавилон и там ще умреш и ще бъдеш погребан с всички, които те обичат,+ защото им пророкуваше лъжи.’“+
7 Ти ме измами, Йехова, измамен съм! Ти си по–силен от мене и победи.+ По цял ден ми се смеят, всички ми се присмиват.+ 8 Когато заговоря, викам. Викам за насилие и опустошение.+ Словото на Йехова стана за мене причина за срам и присмех по цял ден.+ 9 Затова казах: „Няма да спомена вече за него, нито ще говоря вече от негово име.“+ Но словото му беше в сърцето ми като разпален огън, затворен в костите ми. Не можех повече да мълча, не можех да издържам.+ 10 От мнозина чух зли думи.+ Навсякъде цареше страх. „Кажете нещо против него, за да можем и ние да говорим против него!“+ Всички, които се преструват, че са в мир с мене, чакат да направя погрешна стъпка+ и казват: „Може би ще се излъже да допусне грешка+ и ние ще го победим и ще му отмъстим.“ 11 Но Йехова беше с мене+ като силен и страшен воин.+ Затова онези, които ме преследват, ще се препънат и няма да ме победят.+ Ще се посрамят, защото няма да успеят. Вечното им унижение няма да бъде забравено.+
12 Но ти, Йехова, Боже на небесните войнства, изследваш праведния+ и забелязваш най–съкровените чувства и мисли*.+ Позволи ми да видя как ще им отмъстиш,+ защото пред тебе изложих съдебното си дело.+
13 Пейте на Йехова! Възхвалявайте Йехова, защото избави душата на бедния от ръцете на злосторниците!+
14 Проклет да бъде денят, в който съм се родил! Нека не бъде благословен денят, в който ме е родила майка ми!+ 15 Проклет да бъде човекът, който е известил на баща ми добрата новина „Роди ти се син, имаш момче!“, и така го е зарадвал.+ 16 Нека този човек бъде като градовете, които Йехова унищожи, без да изпита съжаление.+ Нека чуе вик сутринта и боен призив по пладне.+
17 Защо не ме е убил още в утробата на майка ми, та майка ми да беше станала гроб за мене и да беше останала бременна до безпределни времена?+ 18 Защо излязох от утробата?+ Нима за да гледам усилен труд и тъга+ и дните ми да завършат в срам?+