Исаия

15 Посланието срещу Моав:+ Ар–моав+ замлъкна, понеже беше опустошен през нощта. Кир–моав+ замлъкна, понеже беше опустошен през нощта. 2 Той отива в храма и в Девон,+ отива на свещените височини, за да плаче. Моав плаче силно за Нево+ и за Медева.+ Всички глави в него са обръснати,+ всички бради са отрязани. 3 По улиците му хората са препасани с вретище.+ По покривите+ и по градските му площади всички ридаят, слизат с плач.+ 4 Есевон и Елеале+ викат. Гласът им се чува чак до Яса.+ Затова въоръжените мъже на Моав викат и душата на всеки от народа трепери.

5 Сърцето ми плаче за Моав.+ Неговите бегълци отиват чак в Сигор+ и в Еглат–шелишия.+ Всички се изкачват към Луит,+ ридаейки. По пътя за Оронаим+ плачат силно поради бедствието. 6 Водите на Нимрим+ пресъхнаха. Зелената трева изсъхна, не остана трева, няма никаква зеленина.+ 7 Ето защо през речната долина, в която растат тополи, те носят онова, което остана, и вещите, които натрупаха. 8 Вик се разнася по цялата моавска земя.+ Силен плач се чува в Еглаим, силен плач се чува във Вир–елим, 9 защото водите на Димон се напълниха с кръв. Но на Димон ще му причиня още едно бедствие — лъв, който да напада моавските бегълци и онези, които остават в земята.+