Песен на песните

7 „Колко са красиви краката ти в сандалите,+ благородна дъще! Извивките на бедрата ти са като украшения,+ дело на майсторски ръце. 2 Пъпът ти е като обла чаша, нека винаги има опияняващо вино+ в нея. Коремът ти е житен куп, обграден с кремове.+ 3 Двете ти гърди са като две рожби, близначета на газела.+ 4 Шията+ ти е като кула от слонова кост. Очите+ ти са като езерата на Есевон+ край портата на Бат–рабим. Носът ти е като ливанската кула, гледаща към Дамаск. 5 Главата ти е като Кармил,+ а къдриците+ на главата ти са пурпурна вълна.+ Царят е пленен от буйните ти коси.+ 6 Колко си красива, колко си приятна, любима моя, надминаваш всички наслади!+ 7 Снагата ти е като палма,+ а гърдите+ ти са като гроздове фурми. 8 Казах: ‘Ще се кача на палмата, за да хвана клонките ѝ с гроздовете фурми.’+ Нека гърдите ти бъдат като гроздовете на лозата, уханието на дъха ти — като ябълка, 9 а устата* ти — като най–доброто вино...“,+ „което се поглъща гладко+ от любимия ми, тече нежно по устните на спящите.

10 Аз принадлежа на любимия си+ и той копнее за мене.+ 11 Ела, любими мой, да отидем в полето!+ Да пренощуваме между храстите къна.+ 12 Да станем рано и да отидем в лозята, за да видим дали лозата е пуснала филизи,+ дали цветовете са се отворили,+ дали наровете са цъфнали.+ Там ще те даря с ласките си.+ 13 Мандрагорите+ ухаят и край вратите ни има всякакви най–отбрани плодове.+ И новите, и старите, любими мой, съм запазила за тебе.