Песен на песните
4 „Колко си красива,+ любима моя! Колко си красива! Очите ти под покривалото+ са като на гълъбица.+ Косата ти е като стадо кози,+ които се спускат от галаадската планинска област.+ 2 Зъбите ти са като стадо току–що остригани овце,+ които идват от къпане — всяка от тях ражда близнаци и нито една не е загубила малките си. 3 Устните ти са като аленочервена нишка и речта ти е приятна.+ Слепоочията ти под покривалото са като резенчета нар.+ 4 Шията+ ти е като Давидовата кула,+ построена от редове камъни, където са окачени хиляда щита, всичките кръгли щитове+ на силните мъже. 5 Двете ти гърди+ са като две рожби, близначета на газела, които пасат сред кремовете.“+
6 „Преди да задуха дневният ветрец+ и сенките да побягнат, ще отида на планината на смирната и на хълма на ливана.“+
7 „Цялата си красива,+ любима моя, нямаш никакъв недостатък.+ 8 Ела с мене от Ливан, невясто+ моя, ела с мене от Ливан!+ Слез от върха на Антиливан*, от върха на Сенир,+ от Ермон,+ от леговищата на лъвовете, от планините на леопардите! 9 Ти караш сърцето ми да бие, сестро моя,+ невясто,+ караш сърцето ми да бие само с един свой поглед,+ с една висулка от огърлицата си. 10 Колко са прекрасни твоите ласки,+ сестро моя, невясто! Ласките ти са по–приятни от вино и ароматът на маслата ти — от всякакви благоухания!+ 11 От устните ти капе мед от пита,+ невясто моя. Под езика ти има мед+ и мляко, а уханието на дрехите ти е като уханието+ на Ливан. 12 Затворена градина е моята сестра,+ моята невяста, затворена градина, запечатан извор. 13 Кожата ти е райска градина, пълна с нарове с най–отбрани плодове,+ с къна и нард,+ 14 с нард+ и шафран,+ с ароматна тръстика+ и канела,+ с всякакви дървета, даващи ливан, със смирна и алое*,+ с всички най–хубави благоухания.+ 15 Кожата ти е извор за градините, кладенец с прясна вода+ и поток, който се стича от Ливан.+ 16 Събуди се, северни ветре, ела и ти, южни ветре!+ Повей над градината ми!+ Нека се разлеят благоуханията ѝ!“
„Нека дойде любимият ми в градината си и яде от най–отбраните ѝ плодове!“