Към главния музикант, йедутун.+ Песен на Давид.
39 Казах: „Ще пазя своите пътища,+
за да не сгреша с езика си.+
Ще сложа юзда да пази устата ми,+
докато неправедният е пред мене.“+
2 Онемях и мълчах,+
не казвах нищо дори за това, което е добро,+
и потисках болката си.
3 Сърцето ми пламтеше в мене,+
докато въздишах, гореше огън.
Езикът ми проговори:
4 „О, Йехова, кажи ми колко бързо ще дойде краят ми+
и колко малко ще са дните ми,+
за да знам колко е кратък животът ми!+
5 Ето, направил си дните ми малобройни+
и времето на живота ми е като нищо пред тебе.+
Наистина, всеки човек, дори и да стои здраво, е само лъх.+ (Села)
6 Наистина човекът ходи като сянка,+
наистина, напразно се вълнуват хората.+
Човек трупа блага, а не знае кой ще ги прибере.+
7 Тогава на какво да се надявам, Йехова?
Очакването ми е насочено към тебе.+
8 Избави ме от всичките ми простъпки,+
не позволявай да стана за срам пред безразсъдния!+
9 Останах без думи,+ не можех да отворя устата си+
поради това, което ти направи.+
10 Отстрани от мене нещастието, което ми причини!+
Загивам поради враждебността на твоята ръка.+
11 Ти поправяш човека, като го порицаваш за прегрешението му,+
и унищожаваш ценните му притежания подобно на молец.+
Наистина, всеки човек е лъх.+ (Села)
12 Чуй молитвата ми, о, Йехова,
вслушай се в моя вик за помощ,+
не бъди безмълвен, когато виждаш сълзите ми!+
Защото съм чужденец при тебе,+
пришелец, каквито бяха и всичките ми прадеди.+
13 Отвърни погледа си от мене, за да се ободря,+
преди да си отида и да ме няма вече!“+