Йов

23 А Йов отговори с думите:

 2 „Днес се бунтувам в своето безпокойство,+

ръцете ми отслабнаха от въздишки.

 3 О, да знаех къде да го намеря!+

Тогава бих отишъл направо на вечното му място,+

 4 бих представил пред него съдебното си дело

и бих напълнил устата си с доводи,

 5 бих се опитал да разбера думите, с които ще ми отговори,

и бих размишлявал върху всичко, което ще ми каже.+

 6 Дали той би използвал огромната си сила, за да се бори с мене?

Не! Той непременно би ме изслушал.+

 7 Няма съмнение, че там праведният ще се помири с него.

И моят съдия би ме отпратил оправдан завинаги.

 8 Ето, отивам на изток, но той не е там,

връщам се обратно, но не го виждам.+

 9 Тръгвам наляво, където твори, но не го намирам,

той отива надясно, но не мога да го съзра.

10 Той добре знае кой път съм избрал.+

Когато ме изпита, ще се окажа като пречистено злато.+

11 Крачките ми следват неговите,

ходя по неговия път и не се отклонявам встрани.+

12 Не отстъпвам от заповедите на устните му.+

Пазя думите на устата му+ повече, отколкото ми е отредено.

13 Той не се колебае в мислите си и кой може да му се противопостави?+

Каквото поиска душата му, той ще го направи.+

14 Той ще изпълни всичко, което ми е отредил,+

и у него има още много такива неща.

15 Затова съм в смут заради него,

размишлявам за него и се плаша.+

16 Бог кара сърцето ми да се страхува,+

Всемогъщият ме лишава от покой.+

17 Замлъкнах не поради тъмнината,

нито поради това че мрак покри лицето ми.