19 А Йов отговори:
2 „Докога ще измъчвате душата ми+
и ще ме съсипвате с думи?+
3 Ето, вече десет пъти ме порицавате
и не ви е срам, че се отнасяте така жестоко към мене.+
4 Дори и да съм допуснал грешка,+
грешката ми ще си остане с мене.
5 Ако издигате себе си над мене+
и показвате, че съм заслужил своя позор,+
6 тогава знайте, че сам Бог ме е заблудил
и ме е оплел в ловджийската си мрежа.+
7 Ето, викам ‘Насилие!’, но не получавам отговор,+
отправям зов за помощ, но няма справедливост.+
8 Той прегражда пътя ми с каменна стена+ и не мога да мина през нея,
покрива пътищата ми с тъмнина,+
9 лишава ме от слава+
и сваля венеца от главата ми.
10 Той ме събаря отвсякъде и аз изчезвам,
изтръгва от корен надеждата ми подобно на дърво.
11 Гневът му пламва срещу мене+
и той ме смята за свой противник.
12 Отрядите му се обединяват, издигат насип срещу мене+
и обсаждат шатъра ми.
13 Той отдалечи от мене собствените ми братя+
и онези, които ме познават, се отвръщат от мене.
14 Приятелите ми изчезнаха+
и познатите ми ме забравиха,
15 както и онези, които живееха като пришелци в дома ми.+ Дори робините ми гледат на мене като на чужд човек.
Станах като някой непознат за всички.
16 Викам служителя си, но той не отговаря,
с устата си го моля за състрадание.
17 Дъхът ми е отвратителен дори и за жена ми,+
миризмата от мене е отблъскваща и за синовете, излезли от утробата на майка ми.
18 И децата ме презират+ —
щом се надигна, започват да говорят против мене.
19 Всички, които ми бяха близки, се отвращават от мене+
и всички, които обичам, са се обърнали срещу мене.+
20 Тялото ми стана само кожа и кости,+
едва избягах от смъртта.
21 Смилете се, смилете се над мене, приятели мои,+
защото срещу мене е ръката на самия Бог!+
22 Защо и вие ме преследвате, както ме преследва Бог?+
Защо не се насищате с плътта ми?
23 Ех, да бяха записани думите ми,
да бяха написани в книга,
24 с железен резец+ и олово
да бяха издълбани неизличимо върху скала!
25 Знам обаче, че онзи, който ще ме откупи,+ е жив,
ще дойде след мене и ще застане+ над пръстта.
26 И след като кожата ми е свалена, ще стане така —
въпреки че плътта ми се стопи, ще видя Бога,
27 самият аз ще го видя,+
моите очи ще го съзрат, а не нечии други.
Самата ми вътрешност изнемогва от очакване.
28 Но вие питате ‘Как така го преследваме?’,+
сякаш коренът на злото се крие в мене.
29 Страхувайте се за себе си, да не би да ви настигне меч,+
защото мечът излиза яростно срещу прегрешенията
и ще разберете, че има кой да съди!“+