2 Летописи

18 Йосафат придоби голямо богатство и слава.+ И чрез брачен съюз+ се обедини с Ахав.+ 2 След няколко години той отиде при Ахав в Самария.+ И Ахав принесе в жертва много овце+ и говеда за него и за хората, които бяха дошли с него, и започна да го примамва+ да отиде с него против Рамот–галаад.+ 3 И Ахав, царят на Израил, попита Йосафат, царят на Юда: „Ще дойдеш ли с мене в Рамот–галаад?“+ А той му отговори: „Аз съм като тебе и моят народ е като твоя народ. С тебе сме в тази война.“+

4 Но Йосафат каза още на царя на Израил: „Моля те, нека първо да попитаме+ какво е словото на Йехова.“ 5 Тогава израилският цар събра пророците,+ общо четиристотин души, и ги попита: „Да отидем ли да воюваме против Рамот–галаад, или да се откажем от това?“+ А те му отговориха: „Отиди. Истинският Бог ще го предаде в ръцете на царя.“

6 Но Йосафат каза: „Няма ли тук някой друг пророк на Йехова?+ Нека попитаме и чрез него.“+ 7 А царят на Израил каза на Йосафат:+ „Има още един човек,+ чрез когото можем да потърсим съвет от Йехова, но аз го мразя,+ защото той не пророкува добро за мене, а винаги само зло.+ Това е Михаия, синът на Емла.“+ Йосафат обаче каза: „Нека царят не говори така.“+

8 Тогава израилският цар повика един придворен служител+ и му каза: „Доведи бързо Михаия, синът на Емла!“+ 9 А царят на Израил и Йосафат, царят на Юда, седяха всеки на своя престол, облечени в царски дрехи.+ Те седяха на хармана край портата на Самария и всички пророци пред тях се държаха като пророци*.+ 10 И Седекия, синът на Хенаана, си направи железни рогове+ и каза: „Това казва Йехова:+ ‘С тях ще бодеш сирийците, докато не ги изтребиш.’“+ 11 И всички други пророци пророкуваха същото, казвайки: „Отиди в Рамот–галаад и ще имаш успех,+ защото Йехова ще го предаде в ръцете на царя.“+

12 И пратеникът, който отиде да повика Михаия, му каза: „Ето, всички пророци единодушно казват добри неща на царя. Моля те, нека и твоите думи бъдат като думите на един от тях+ и говори добри неща.“+ 13 Но Михаия отговори: „Както е сигурно, че е жив Йехова,+ така е сигурно, че каквото каже моят Бог, това ще говоря.“+ 14 И когато той дойде при царя, царят го попита: „Михаия, да отидем ли на война в Рамот–галаад, или да се откажем от това?“ А той му отговори: „Отидете и ще имате успех. Те ще бъдат предадени в ръцете ви.“+ 15 А царят му каза: „Колко пъти да те заклевам+ да ми казваш само истината в името на Йехова!“+ 16 Тогава той каза: „Виждам всички израилтяни, разпръснати по планините като овце, които нямат пастир.+ И Йехова каза: ‘Те нямат господар.+ Нека всеки от тях се върне в дома си с мир.’“+

17 Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той няма да пророкува за мене добро, а само зло?“+

18 А Михаия каза още: „Затова чуйте словото на Йехова:+ Ето, виждам Йехова, седнал на своя престол,+ и как цялото небесно войнство+ стои от дясната му страна и от лявата му страна.+ 19 И Йехова каза: ‘Кой ще прилъже Ахав, царят на Израил, да отиде в Рамот–галаад и да падне там?’ И започнаха да говорят, и един каза едно, а друг — друго.+ 20 Накрая дойде един ангел*,+ застана пред Йехова и каза: ‘Аз ще го прилъжа.’ А Йехова го попита: ‘Как?’+ 21 И той отговори: ‘Ще отида и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.’+ А той каза: ‘Ще успееш да го прилъжеш.+ Отиди и направи това.’+ 22 И ето, Йехова е поставил лъжлив дух в устата на тези твои пророци.+ Но Йехова е отсъдил бедствие за тебе.“+

23 Тогава Седекия,+ синът на Хенаана,+ се приближи до Михаия,+ удари го по бузата+ и каза: „По кой път духът на Йехова излезе от мене, за да говори с тебе?“+ 24 А Михаия отговори: „Ще видиш това в деня,+ когато отидеш в най–скритата стая, за да се криеш там.“+ 25 Тогава царят на Израил каза: „Вземете Михаия и го отведете при Амон, градският управител, и при Йоас, царският син.+ 26 И кажете: ‘Това казва царят: „Хвърлете този човек в затвора+ и му давайте намалена дажба хляб+ и вода, докато не се върна с мир.“’“+ 27 А Михаия каза: „Ако наистина се върнеш с мир, тогава Йехова не е говорил чрез мене.“+ И добави: „Чуйте това всички*!“+

28 И царят на Израил и Йосафат, царят на Юда, отидоха в Рамот–галаад.+ 29 И израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще вляза в битката, облечен с други дрехи,+ но ти сложи царските си дрехи.“+ И когато израилският цар се преоблече, те влязоха в битката.+ 30 А сирийският цар беше заповядал на надзорниците на своите колесници: „Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с царя на Израил!“+ 31 И когато видяха Йосафат, надзорниците на колесниците си казаха: „Това е царят на Израил.“+ И се обърнаха, за да го нападнат. Но щом Йосафат започна да вика за помощ,+ Йехова Бог му помогна+ и ги отклони от него.+ 32 И надзорниците на колесниците видяха, че това не е царят на Израил, така че престанаха да го преследват.+

33 А един човек опъна лъка си и случайно уцели+ царя на Израил там, където частите на бронята се свързват. Тогава царят каза на водача на колесницата:+ „Обърни колесницата и ме изведи вън от битката, защото съм тежко ранен.“+ 34 А в този ден битката ставаше все по–ожесточена и трябваше да държат израилския цар изправен в колесницата срещу сирийците чак до вечерта. И по залез слънце той умря.+