Исус Навиев

14 Ето това получиха синовете на Израил като наследство в ханаанската земя,+ това им дадоха като наследство свещеникът Елеазар, Исус, синът на Нави, и главите на родовете на племената на израилтяните.+ 2 Разделиха наследството чрез жребий+ между деветте племена и половината племе, точно както беше заповядал Йехова чрез Моисей.+ 3 Защото Моисей вече беше дал наследството на другите две племена и на половината племе от другата страна на Йордан.+ Но на племето на Леви той не даде наследство сред тях.+ 4 Понеже от синовете на Йосиф бяха произлезли две племена+ — Манасия+ и Ефрем.+ Но на левитите не беше даден никакъв дял в земята, освен градове,+ в които да живеят, както и пасищата около тях за добитъка и за имота им.+ 5 Каквото Йехова беше заповядал на Моисей, това направиха синовете на Израил и разделиха земята.

6 После синовете на Юда отидоха при Исус Навиев в Галгал+ и Халев,+ синът на кенезееца Йефоний,+ му каза: „Ти сам знаеш какво каза Йехова+ на Моисей, Божият човек,+ относно мене и тебе в Кадис–варни.+ 7 Бях на четирийсет години, когато Моисей, служителят на Йехова, ме изпрати от Кадис–варни да събера сведения за земята,+ и като се върнах, му разказах всичко, което бях видял, вярно и честно.+ 8 А моите братя, които също бяха там с мене, накараха сърцата на хората да се стопят от страх.+ Но аз следвах всеотдайно своя Бог, Йехова.+ 9 Затова в онзи ден Моисей се закле: ‘Земята, върху която са стъпвали краката ти,+ ще бъде твоя и на твоите синове като наследство до безпределни времена, защото ти следваше всеотдайно моя Бог, Йехова.’+ 10 И ето, Йехова ме запази жив,+ точно както обеща.+ Изминаха четирийсет и пет години, откакто Йехова обеща това на Моисей по времето, когато Израил вървеше из пустинята,+ и ето, днес съм на осемдесет и пет години. 11 Но и днес съм толкова силен, колкото бях в деня, в който Моисей ме изпрати там.+ Каквато беше силата ми тогава, такава е силата ми да воювам и днес, да отивам и да се връщам.+ 12 Затова сега ми дай тази планинска област, която Йехова ми обеща в онзи ден,+ защото ти чу в онзи ден, че там живеят енакимци+ и че там има големи укрепени градове.+ Няма съмнение, че Йехова ще бъде с мене+ и аз ще ги изгоня, точно както обеща Йехова.“+

13 Тогава Исус Навиев благослови Халев, синът на Йефоний, и му даде Хеврон като наследство.+ 14 Ето защо Хеврон и до днес принадлежи на Халев, синът на кенезееца Йефоний, като негово наследство, защото Халев следваше всеотдайно Йехова, Богът на Израил.+ 15 А предишното име на Хеврон беше Кириат–арва+ (Арва+ беше най–видният човек сред енакимците). И тази земя не беше обезпокоявана повече от война.+