2 Коринтяни
10 А от своя страна, аз, Павел — колкото и нищожен да изглеждам,+ когато съм сред вас, но когато ме няма, да придобивам смелост спрямо вас,+ — ви умолявам с мекотата+ и милостта*+ на Христос. 2 Да, моля ви, когато съм при вас, да не ми се налага да бъда толкова строг, колкото смятам, че ще е нужно, и да не се налага да вземам строги мерки+ спрямо онези, които ни оценяват така, сякаш постъпваме според склонностите на плътта си. 3 Защото макар че живеем в плът,+ ние не водим война според склонностите на плътта.+ 4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски,+ но благодарение на Бога имат сила,+ с която да побеждават здрави укрепления. 5 Понеже ние побеждаваме всякакви разсъждения и всяко нещо, което високомерно се издига срещу познанието за Бога,+ и завладяваме всяка мисъл, за да я направим послушна на Христос. 6 И сме готови да накажем всяко непослушание,+ веднага щом покажете, че сте напълно послушни.+
7 Вие съдите за нещата според видимата им стойност.+ Ако някой е уверен в себе си, че принадлежи на Христос, нека тогава не забравя, че както той принадлежи на Христос, така и ние му принадлежим.+ 8 Защото дори и да съм се похвалил+ малко повече относно пълномощията, които Господарят ни даде, за да ви укрепваме, а не да ви разрушаваме,+ няма да бъда посрамен. 9 Като казвам това, не искам да си мислите, че се опитвам да ви сплаша с писмата си. 10 Понеже, казват някои, „писмата му имат тежест и са изпълнени със сила, но личното му присъствие е слабо+ и речта му е достойна за презрение“.+ 11 Нека такъв човек има предвид, че каквито са нашите думи в писмата ни, когато ни няма, такива ще бъдат и делата ни, когато сме при вас.+ 12 Защото ние не се осмеляваме да се причисляваме към онези, които сами препоръчват себе си, или да се сравняваме с тях.+ Няма съмнение, че като преценяват себе си от собствена гледна точка и като се сравняват със самите себе си, те показват, че им липсва разбиране.+
13 Ние обаче ще се хвалим не с онова, което излиза извън границите на нашето назначение,+ но с онова, което е в границите на района, който Бог ни е отмерил като назначение и който обхваща и вас.+ 14 Всъщност ние не излизаме извън своите граници, сякаш тези граници не обхващат и вас, защото именно ние бяхме първите, които стигнаха до вас с добрата новина за Христос.+ 15 Не, ние не се хвалим с чужди усилия, като излизаме извън границите на своето назначение,+ но храним надеждата, че с нарастването на вярата ви+ ще постигнем повече сред вас в нашия район.+ След това ще постигнем още повече, 16 като известяваме добрата новина и извън вашите предели,+ така че да не се хвалим с чужд район, в който всичко вече е приготвено. 17 „Но който се хвали, нека се хвали с Йехова.“+ 18 Защото одобрен е не онзи, който препоръчва сам себе си,+ а онзи, който е препоръчан+ от Йехова.+