Осия
7 „Всеки път, когато се опитвам да излекувам Израил,+ грехът на Ефрем и злите дела на Самария+ се откриват.+ Защото те се занимават с измама,+ крадец влиза в къщата и разбойници нападат на улицата.+ 2 Не мислят в сърцето си,+ че аз помня всичките им зли постъпки.+ Делата им ги обкръжиха.+ Дойдоха пред моето лице.+ 3 Радват царя със злите си дела и князете със своите измами.+ 4 Всички те са прелюбодейци,+ приличат на пещ, разпалена от пекар, който като замеси тестото, престава да разпалва огъня, докато то не втаса. 5 В деня на нашия цар князете се разболяха+ — разгневиха се от виното.+ Царят протегна ръката си към присмехулниците. 6 Сърцето им се разпали,+ сякаш са го приближили до пещ.+ Пекарят им спи цяла нощ, а на сутринта в пещта отново гори силен огън.+ 7 Всички те се разпалват като пещ и поглъщат своите съдии. Царете им паднаха,+ но никой от тях не ме призова.+
8 Ефрем се смесва с народите.+ Ефрем е станал като питка, изпечена само от едната страна.+ 9 Чужденци погълнаха силата му,+ но той не разбра това.+ Прошарената му коса побеля, но той не разбра това. 10 Гордостта на Израил свидетелства против него,+ но те не се връщат при своя Бог, Йехова,+ нито го търсят заради всички тези неща.+ 11 Ефрем е като наивен гълъб+ с неразумно сърце.+ Те повикаха Египет+ и отидоха в Асирия.+
12 Където и да отидат, ще хвърля мрежата си върху тях.+ Ще ги сваля долу като небесните птици.+ Ще ги накажа според предупреждението, дадено на тяхното множество.+ 13 Горко им,+ защото побягнаха от мене!+ Ще бъдат погубени, защото съгрешиха против мене! Аз бях техният изкупител,+ но те говореха лъжи за мене.+ 14 Не ме повикаха от сърце на помощ,+ макар че плачеха горчиво на своите легла. Скитаха се заради своето зърно и шира+ и вървяха против мене.+ 15 А аз ги наставлявах+ и им помагах,+ но те замисляха зло против мене.+ 16 Върнаха се, но не към нещо възвишено*.+ Станаха като ненатегнат лък.+ Князете им ще загинат от меч поради обвиненията, които изричат.+ Така ще станат за присмех в Египет.“+